Белоградчишката крепост е внушителен архитектурно-строителен и исторически паметник на културата. Разположена е на 610м. над. вис. и върху площ от 10 200 кв.м. Стройният и силует се вписва великолепно в пространството, оградено от червеникаво обагрените скални масиви, извисили се над Белоградчик.
От най-високата част на Крепостта се разкрива неповторима панорама. На юг погледът гали нагънатото било на Стара планина от връх Ком до Връшка чука, на запад е привлечен от островърхите медни планини и Карпатите, а в ниското намира покой във фантастиката на Белоградчишките скали.
Белоградчишката крепост заема стратегическо място между Старопланинските проходи – “Свети Никола” и “Кадъбоаз”. Възниква през І-ІІІ век след Христа като малка крепост-укритие. Строителят умело е използувал непристъпността на елипсовидната скална тераса “Първа плоча” и организирал съоръжение, изпълняващо отбранителни, наблюдателни, охранителни и съобщителни функции. При археологически проучвания са открити основи на зидове, фрагменти керамика, железни върхове на копия и стрели, монети от римските императори – Веспасиан, Трая, Септимий Север, Гордиан ІІІ, Деций Траян. Личат още легла на греди с четвъртито сечение на леки постройки и улеи, отвеждащи атмосферните води във водохранилище от 85 куб.м.
Животът на Крепостта продължава и през късната античност. Стратегическото и значение е оценено и от видинския владетел Иван Срацимир/1356-1396/. По негово време тя е доукрепена и разширена. Изградени са две преградни стени /от югоизток и от северозапад/ и помощни съоръжения. Висящите дървени мостове и каменните стълбища предоставяли по-големи възможности за бързо маневриране. За първи път името на Крепостта е споменато от унгарски аналист, описващ похода на Людовиг І ви Анжуйски. Хрониката сочи, че три месеца след завладяването на Бдин/Видин/ на втори юни 1365 година, били превзети и останалите крепости в района, включително крепостта Фехервар /Белоградчик/. Настаненият в нея гарнизон е прогонен през 1369 година от въстаналите българи.
В 1396 година Белоградчишката крепост е превзета от османците и е частично разрушена. През 1454-1455 год. в нея е настанена охрана от 8 души, а сто години по-късно гарнизонът вече се състои от 27 войника и един диздар /началник /. До началото на 19 век новите господари извършват само незначителни поправки и подобрения върху укреплението. Цялостно преустройство и разширение започва през 1805 година от френски инженери и е завършено през 1837 година от италиански фортификатори. Новоиздигнатите крепостни стени достигат височина 12 метра, 2,5 метра ширина в основата и са от добре обработени бели каменни блокове, споени с хоросан. Бойни пътеки осигуряват бързина и мобилност на защитниците. Оформени са три крепостни двора с три портала, здраво укрепени с масивни, обковани с железни ленти врати. Отбранителната способност на Крепостта е подсилена от три оръдейни амбразури и три оръдейни площадки. В непосредствена близост до тях са разположени подземия за съхраняване на храни и боеприпаси. Охраната на Крепостта е настанена в три караулни помещения, съоръжени с огнища и каменни миндерлъци. Крепостната улица, постлана с калдаръм и пресичаща изцяло първия двор има и стопанско значение. В близост до нея имало леки постройки за живеене, занаятчийски работилници, навеси за оръдията. Свободното пространство на втория двор е заето от хамбар “подобен на индийска колиба”, мелница за брашно и сол, конюшна. Нуждите за вода се задоволявали от кладенец, разположен в южната част на средния двор и две щерни изсечени в скалата, които събирали атмосферни води. Значение за защитата на Крепостта има и външния отбранителен пояс, включващ ограда от здраво вкопани в земята колове и кошове пълни с камъни и пръст.
За подсилване западния сектор на фортификационното съоръжение през 1862г. е издигнато т. нар. „Сюлейманово укрепление”.
Историята на Белоградчишката крепост е свързана с подвига на известния хайдут Велко, овладял я за кратко в 1809г., с героизма и жаждата за свобода на въстаналите българи от 1850 година, с действията на четата на Панайот Хитов през 1876г.
По време на Руско-Турската война /1877-1878г./ е обсадена от руски и румънски войски. На 25 февруари 1878г. по силата на сключено примирие е предадена на съюзническите сили. Съдбата и определя важна роля и по време Сръбско-Българската война -1885г., когато под стените и са разбити сръбски сили, проникнали през Старопланинските проходи.
Белоградчишката крепост следва онаследени и придобити строителни традиции. Тя впечатляна не само със своята монументалност , но и с чувството за пропорция и естетическите виждания на строителя. Крепостните стени плавно следват очертанията на терена. Тяхната монотонност е разчупена от корнизи, входове, оръдейни амбразури, осмоъгълни оръдейни площадки. Порталите са със силно издадени пиластри, завършващи с пирамидални кулички и украсени с каменна пластика. Релефната украса включва декоративни ниши, соларни знаци, палмети, мраморни плочи с текстове от Корана, стилизирани образи на животни и растения. Бял и червен камък е използван в арките над входовете. Двете лъвски глави-апотропеи, подсилват мощта на главния портал.
Реставрирана и ефектно осветена през нощта Белоградчишката крепост заслужава да бъде видяна.
Скорошни коментари